Ако преходното е подвластно на случайността, то преходното в лицето на Тодор Живков открива централния площад на Луковит през 1969 г. Със сигурност тогава не се е казвал „3 март”. А Луковит като нещо много по-непреходно от Тодор Живков си е имал приятен площад и преди това. Селото като пазарно място било известно с едно от най-големите тържища за породисти животни в страната. Луковит се намира и днес на главния път Русе-Плевен-София. Затова е обявено за околийски град още през 1898 година. През района минават още две важни реки за това сега ще посетим и меандрите на Искъра при Карлуковския пролом, ще видим защо Проходна или Окната е най-сниманата българска пещера. Ще се спуснем и по долината на река Вит. Тръгваме.
Нашето пътешествие продължава по Екопътеката „Златна Панега – Проходна”. Трасето е 12 километра, тръгва от Луковит и води до Карлуково. Движим се през част от областта, която през Средновековието е била известна като Мраморница, така се е казвало преди и днешното село Петревене. Името говори само за себе си, че в региона е добиван мрамор и строителни градива. Такива били и така наречените барешници или хубави речни камъни за строеж. В този край възрожденският просветител Цани Гинчев записва друг вариант на песента за Алтън-Златния Панег и Луковитските моми, в която обстойно са описани и речните барешници.
Мето Бога моли, нане: Дано даде Господ,
ах, дано даде Господ, нане, суша да настане.
Реки да пресъхнат, нане, реки барешници,
ах, реки барешници, нане, и тоз Алтън Панег.
По сухо да мина, нане, в Луковит да ида,
че си Панег тече, нане, през гюмюш Луковит.
Луковитски моми, нане, луковитско чедо,
ах, нигде в света няма, нане, от изток до запад.
На бял камък стоят, нане, бели платна белят,
ПЕЩЕРИ
Така от барешник, на барешник и от гледка на гледка щом сте тръгнали по екопътеката от Луковит стигате до входа на село Карлуково. Там ще бъдете възнаградени да влезете в лоното на пешерата Проходна. Мястото е достъпно и с кола по добър асфалтов път. Митичните отвори в свода осветяват вътрешността на Проходна като ококорени очи. Заради скалните комини пещерата е известна и с по-старото си име „Окната”. Други наричат природния феномен „Очите на Бога”. С височината на сводовете до 56 метра това е най-дългият пещерен тунел в България, цели 365 метра. Някога водите на Искъра са запълвали пещерата. Днес водата е снишена под пода, тунелът е достъпен и проходим във всички сезони. Уникалността на скалните образования са превърнали Проходна в най-сниманата в киното българска пещера. Тук за участия са идвали доста родни и световни кинозвезди. Акустиката и интериора са притегателни и за организирането на концерти..
Между Проходна и Карлуково ви посреща своеобразна порта. Това всъщност е ЖП прелез, превърнат в туристически каталог за местните забележителности. Дървените, каменни и бетонни скулптури и графити ще ви насочат и към друга местна забележителност. Подобно на Луковит тук също имат две приказни каменни къщи направени само от естествен материал – камък и дърво. Местните ги наричат „Къщата На хоризонтаМежду Проходна и Карлуково ви посреща своеобразна порта. Това всъщност е жепе прелез превърнат в туристически каталог за местните забележителности. Дървените, каменни и бетонни скулптури и графити ще ви насочат и към друга местна забележителност. Подобно на Луковит тук също имат две приказни каменни къщи направени само от естествен материал – камък и дърво. Зад тях се извисява скалното образувание „Провъртеника“. Отдалеч природната забележителност прилича на крепостна стена увенчана от кула с отвор на върха. Твърдят че по време на лятното и на зимното слънцестоене през отвора преминават слънчевите лъчи, така че който иска може да го провери на 22 юни и 22 януари, стига да няма облаци. Смята се, че в древността мястото е служело за древна обсерватория. Най-добре феноменът може да се види от едноименната хижа Провъртеника в подножието на скалистия бряг..
В Луковитско са изследвани над 240 пещери, всички хоризонтални, пропастни, сухи и водни пещери са над 600. В Карлуковския район са струпани всички известни карстови форми, включително едно от малкото останали карстови блата – Лилов вир, затова районът е защитена природна зона. Само в Карлуковския карстов комплекс на около 900 хектара са съсредоточени 400 пещери. Това е Меката на българските пещерняци, затова е естествено точно тук в местността Калето на 187 метра над Искъра да е надвиснал Националният пещерен дом. От гарата и селото пещерняците могат да поемат по няколко маршрута, които съчетават посещението на знакови пещери като Проходна, Темната дупка, Свирчовица, Банковица, Хубавица, Овчарника, Бисерната или местността Задънен дол, която е обрамчена от множество пещери и скални отвеси..
В долината на река Вит е не по-малко красиво. Като се тръгне от село Пещерна, което носи името на пещерата откъдето извира най-студената вода, само на 8 километра от там е друга знакова пещера Съевата дупка. Надолу в каньона на Вит между Ъглен и Садовец във високите отвеси на скалите има 20 пещери и варовикови скални образования. Сред тях природата е изваяла феномените „Дупката“ под която се пронизва Вит, Червената скала, Рачковия вир и Слончето. Тук е и царство на риболовците. Но дори и да не сте дошли да си медитирате с въдиците в ръка или да изпитате силите си в катерачество, тук бреговете на Вит са място, от което няма да ви се тръгва.
Река Вит освен всичко друго се явява и граница. Не държавна или административна а езикова. Тук свършва българският северозапад. На запад от Вит българите е-кат, а на изток я-кат, някога това се е изписвало с една и съща буква Е широко или ЯТ и всеки го е чел, както си го е говорел твърдо или меко. Така наречената „ятова граница“ била по-скоро фонетична, но после филолозите я наложили и като граматична. Но на реката няма митница и свободно се преминава и на двата бряга както от„якащите” така и от „екащите”.
Интересно е и името на село Ъглен. При него не може нито да се „ека”, нито да се „яка”. Понеже думата ъгъл е единствената в българския език, която започва с буквата „ъ”, то и селото на река Вит е единственото населено място в България започващо също с буквата „Ъ”. Може би завоят на реката е бил определен като ъгъл, затова и селото да е наречено така. На около километър северозападно по права линия от центъра на село Ъглен са и останките от старата едноименна крепост. Докато крепостта е била здрава селото е било при сегашната пещера „Селището”, откъдето излиза и извор със студена вода. Но пещерата я наричат и Човешката и това е една тъжна история за изгорените там през 1877 година българи, които се укривали от отстъпващите от Плевен войски на Осман паша. Всяко село по витото поречие на река Вит носи своята история.
ИСТОРИЯ И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
През средновековието в региона били заселени много павликяни. Част от тях в Никополско по-късно приели католицизма. Те били нещо като арменска версия на българските богомили и смятали божия свят за творение на лукаваго. За да се противопоставят на тази ерес в областта Мраморница църквата изградила своите православни храмове и манастири. Много от тях били скални. По традиция тези свети места и днес са почитани особено в района на Карлуковското дефиле. Кацналият в скалите храм „Св. Никола – Глигора“ е бил изписван в два живописни слоя. Първият е точно датиран от 1360 г. Вторият слой е от края на 17 век. Предполага се, че при едно от татарските нападения манастирът е бил опожарен, след това е възстановен и изписан наново.
Скална църква „Св. Марина“ е близо до дома на пещерняците. Докатто стигнете до храмчето по изсечените скални тераси и импровизирани стълби, ще си дадете сметка за духовния подвиг на обитавалите ги монаси исихасти. Преди да се отдадат на своята аскеза и възкачване по лествицата на богоподобието те трябвало първо чисто физически да се въздигнат до своите обители. Преди в 13-ти век да стане християнски храм, тази скална ниша е била езическо светилище. Смята се се, че тук е имало скит на обител от отсрещния бряг. Манастирът се е намирал на мястото на днешната психиатрична болница.
Най-трудно се стига до скалната църква „Св. Безсребреници Дамян и Козма”, защото се минава през частен имот. Скалната обител е в естествена двуетажна пещера на левия бряг на Искъра. На първия етаж има параклис посветен на Св. Димитър, а втория олтар е посветен на братята лечители.
В двора на прословутата психиатрична болница в Карлуково е оцеляла църквата „Успение Богородично“, която е част от вече не съществуващият манастир. По време на второто българско царство манастирът е познат под името „Викторова лъка”. Разрушен по време на османското нашествие, останал в запустение. Възстановен е в края на 16-ти век и при насилствената ислямизация над павликяните в региона отново е запален. Обителта е обновена, а църквата президана и възстановена в началото на следващия век. Известният резбар даскал Урош в 1735 година прави иконостаса. През 1799г. преди да мине през Черепиш и да избяга накрая във Влашко в Карлуковския манастир от кърджалиите се укрива и намира спасение епископ Софроний Врачански. За последно манастирът е опожарен от отстъпващите турци през 1877 година. При комунизма храмът е запонла да се самосрутва, но вече е реставриран и отворен за поклоници.
По тези свети места ще завършим нашето пътуване в района на Луковит. През „очите на Бога” от Проходна, през окото на „Провъртеника”, но най-вече, през очите на туристите разгледахме целият земен и неземен свят, с който природата и хората са надарили Луковитския край. Тези, който посетят поречията на Вит, Златна Панега и Искъра със сигурност ще се върнат пак, защото това е едно от най-надарените кътчета на България. За поречието на Златна Панега, за каньона Котлен, за пещерата Проходна, за скалните пещери и храмове на Карлуково, за омаята на Вит не е достатъчно да се разкаже, това може само да се види и преживее.