Отиваме на място сгушено под върховете на Северозападния Балкан, което преди са наричали Кипровец. Тоест там е кипро, красиво. Езиковедите спорят откъде идва името, но като видите малкото градче в долината между Язова и Чипровска планина ще изгубите всякакъв интерес към подобни схоластични умувания.
ПЪТЯ
След като заобиколите язовир Огоста зад разперенията му където се вливат реките Бързия и и Огоста, поемате по пътя нагоре за Балкана и Белоградчик. Не след дълго ще видите моста, където Дългоделска Огоста се влива в Чипровска-Превалска Огоста. Отбийте към село Гаврил Геново, някогашното Соточино. Продължете по пътя към Георги Дамяново, старото Лопушн, за да излезте в посоката към едноименния манастир. В соца през 1966 година чипровски миньори издълбават скален тунел, в който отлежават буретата на лопушанската винарна. До 1989-та година тя снабдявала с вино тогавашният Държавен съвет. Местните винари се шегуват, че разбират, дали едно буре е готово за консумация, щом видят в паничката под капещата канела, мишките да си топят опашките и да ги облизват. Дали е така никой не знае, но разказвачите на тези истории твърдят, че след дегустацията мишките стават куражлии и започват да църкат – „Дръж се мацо”!
На километър и половина след Лопушна при Помеждинската рекичка е Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча”. Днешната обител е възстановена в средата на 19-ти век на мястото на средновековен манастир от времето на Второто българско царство, който е изгорен през 1688-ма година. Възстановяването станало с помощта на околните села, а първите братя дошли от по-горния Чипровски манастир. През 1853 г. майстор Лило от Царибродско завършил днешния храм, който в умалени пропорции е внушително копие на църквата от Рилския манастир. И до днес не е ясно и много се спекулира, какво изразяват каменните барелефи на външните църковни стени. Вътре двете големи иконостасни икони на Христос и Богородица са излезли под четката на Станислав Доспевски. В манастира е имало безплатно килийно училище. При монасите отсядали войводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин. Казват, че тук обичал да се отбива Иван Вазов и започнал да приготвя първите глави от своя роман “Под Игото”. В манастирския двор до старата белокаменна чешма е съхранена камбаната от звънарната на изселеното, заради язовир Огоста, село Живовци. Обителта има стаи за нощуване и гостите могат да участват в сутрешните и вечерните служби.
Продължаваме по плавно въздигащото се поречие на Огоста. Името Огоста е славянизирана форма на латинското augustus (аугустос) – „божествения” или „божествената”. Ще питате, какво толкова и е божествено на тази река? Със сигурност, че е златоносна. Когато завладели от трибалите тази територия римляните монополизирали промишленото производство на драгоценните метали. Пътят по който сваляли добива по реката към Монтенезиум и Рациария бил зорко охраняван от страни с верига от стражници и малки крепости – градища. Покрай златото и среброто съпъстващо се добивала и доста мед – cuprum (купрум). Затова някои свързват произхода на името Чипровци и с тази латинска медна дума. Местната иманярска легенда гласи, че, едва ли не, католическите мисионери проникнали през средновековието отново по дирите на латинците, за да търсят техните рудници и скрити съкровища.
Накрая на село Белимел пътят отново се разделя на две. Главният води към Превала и Белоградчик. Заради проточилото се разширение на пътя Е-79 за Видин и тежкия трафик от тирове, много румънски леки коли напоследък предпочитат да заобикалят от тук. Определено маршутът е по-красив. Отиващите към Чипровци завиват по стария каменен мост. Преди Чипровския манастир и село Железна ще видите паметна плоча върху скалата на която е обесен водачът на едно от поредните тукашни въстания срещу турците през 19-ти век. Срещу произвола на Берковския бей, който насилвал раята да му работи безплатно, имало въстание през 1836 година, водено от храбрия Манчо Пунин. На следващата година отново подлъгани от сърбите, че ще им дадат оръжие и подкрепа, възстават българите от чипровските села. В Чипровския манастир се събират почти 2000 души, но повечето са без оръжие. Води ги Върбан Пенев от Белимел. След погрома на въстанието Върбан Пенев е обесен именно тук, защото преди въстанието той имал облог, че ще успее да свали феса на берковския бей от главата. Праеди бунта той наистина успял да го направи от тази скала. Когато беят яздел отдолу на коня си, отгоре войводата с прът съборил феса. За да измие срама след залавянето на българина, османският велможа наредил там да бъде и лобното място на бунтовника.
Младият Иван Вазов през 1880 година описва пътят в долината с думите: „Няма по-приятно нещо за туриста, за поета, за любителя на природата, отколкото да пътува на кон из чуднити самотии на тоя лабиринт от благодат божия! Ту се намериш в някоя глуха гора, ту се озовеш в една очарователна, живописна долина, прилична на аркадска идилия, ту газиш бистро поточе и пак се омъкваш в гъста гора, ту ти се лъсне пак шумящата Огоста и ти възхитен вървиш надлъж по лакатушните й брегове, додето над зелените върхове на горите ти се мерне, като някоя алпийска вила, усамотено манастирче, което приветливо поглежда към тебе и те кани да се отбиеш в гостоприемната му пазва и да вкусиш половина час от безбурния покой на оградата му. Това е Чипровският манастир.”
ЧИПРОВСКИ МАНАСТИР
Ето тук някога на Чипровска Огоста са били водениците на Чипровския манастир. Тук долу е била и самата обител, която след голямото въстание от 1688 година е разрушена и след това преместена на новото й място. Пред село Железна, в теснината, бунтовниците изграждат защитна стена, която е бранела долината, но и тя е превзета. По тесния асфалтов път сега за минути се стига но Чипровския манастир „Свети Иван Рилски”.
Според първата новобългарска история написана от епископ Петър Богдан манастирът е построен през десети век. Когато през 12-ти век маджарите върнали заграбените мощи на българският покровител Свети Иван Рилски на път за Средец, те за една нощ пренощували в обителта. Оттогава манастирът приел името на светеца. Според легенда след пропадането на въстанито на Константин и Фружин синът на цар Иван Срацимир намира убежище в Чипровския манастир, където прекарва последните години от живота си, а монасите му носели вода от близък извор, който е наречен Царев кладенец. Друго предание гласи, че преди да започне въстанието от 1688 година чудотворна икона на „Света Богородица”, донесена през 14-ти век от католиците от град Олово в Босна, проплакала два пъти. Така образът на божията майка предсказал трагичния край на начинанието. Днес в приземния етаж на кулата има костница, пазеща мощите на загиналите монаси и бунтовници в Чипровското въстание.
На пръв поглед храмът с каменната отбранителна кула изглеждат сурови, каквато е и съдбата на манастира. За 9 века, поне 6 пъти е бил унищожаван, изгарян и разграбван. За последен път е отбраняван и е опожарен в Априлското въстание през 1876-та година. Зад стените му се сражават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Но българските историци не обичат да говорят за тези борби, защото при тях вече много ясно лъсва съдбоносната роля на Русия в българските въстания.
В началото на 18-ти век православни българи, завърнали се от чужбина, започват отново да въздигат манастира. Църквата е градена през 1829 г. със странични конхи. В еднокорабната базилика ясно личат характерните за местната традиция влияния на католическите храмове. Иконостасът е дело на тукашни марангози, а иконите са дело на Христо Енчев от Копривщица. В двукатния конак на манастира е параклисът на Свети Анастасий, изписан след Освобождението в бароковата традиция на Самоковската възрожденска школа. Манастирът днес е обновен и има модерни условия за приемане на поклонници. Включен е и в списъка на 100-те национални туристически обекта. Хвърляме последен поглед към красивата гледка от кулата звънарна на манастира и продължаваме по посоката на нашата цел – Чипровци.
ЧИПРОВЦИ
Отново ще цитираме Вазов: „От северозапад се дигаше голият гребен на Стара планина с хълбоци, облечени с букаци, с колосалните пирамиди на гордия Миджур, Бабин зъб, Вража глава…, а отсам тях, в полите им – прекрасната и дива Чипровска покрайнина и райските долини на Огоста”.
Надморската височина на Чипровци е едва 508 метра. Заедно със съседното Мартиново, бившото Влашко село, тук свършва пътя. Някога пътят е пресичал билото на Стара планина и се отивало към Пирот. Но днес нагоре са само върховете на Западния Балкан и непристъпната дива граница със Сърбия. Усещането, че няма накъде повече да бързате, създава чувство на покой. Вече имате време да спрете и да разгледате всичко в малкото градче, наричано и цветето на Северозапада.
ИСТОРИЯ
Когато кажем думата Възраждане винаги си представяме китните балкански градчета, център на пробуждането и борбите за българското емапципиране и освобождение през 19-ти век. Без да засягаме тяхната слава, но тукашните българи още през 17 век имат своето Възраждане. Заселените тук местни болярски родове с потекло още от Второто българско царство са заможни и сравнително автономни, заради продължаващия добив на ценни метали, който те взимали на концесия от султана. В 12-те села на воеводството е можел да замръква само по един представител на османците. Районът си избирал от знатните родове на Соимирови, Парчеви, Пеячеви, Кнежеви, Маринови и други свой кнез. Той ги представлявал пред властите и света. Покрай заселилите се след 1371-ва година миньори от Босна, наричани сакси или саси, проникват и францискански духовници. Смята се, че последните български властелини на Видинското царство, братовчедите Константин и Фружин, също са били възприели католицизма. През 1436 година е обновена католическата църква. В града никога не са били прекъсвани връзките с Рагуза или Дубровник. Търговските кервани от Адриатическата репубика дори изграждат своя база тук. През 1601 г. папата благославя първия български католически епископ Петър Солинат от Чипровци. После местната църковна епископия е повишена до ранг на Българска кустодия и отговаря за земите отвъд и отсам Дунав, включително и за бейлерберския център София. В Чипровци имало католически манастир, училище, библиотека, книжовна школа. От тук е закърмен Филип Станиславов издателя на първата българска печатна книжица Абагар. За всичко това можете да научите в градския исторически музей. От този първи български католически ренеснас днес са оцелели само основите на построената през 1371 година католическа базилика „Света Богородица. В нея е бил погребан епископ Петър Богдан. Като деятел на римската църква францисканецът от Чипровци, 33 години неуморно обикаля европейските и балканските средища, за да търси дипломатическа и материална подкрепа за българското освобождение. Дипломатическата мисия за освобождението българско на Петър Богдан Башич е продължена със същата страст и енергия от епископ Петър Парчевич.
Разрушен през 1688 година е и Гушонския католически манастир Свети Архангел Михаил. Предводителят на небесното войнство е покровител на града. Манастирът, „Свети Рангел“, както го наричат местните все още е почитано място. Твърди се, че тук въстаниците от голямото въстание дават последното си сражение, докато се изтеглят и последните жители на Чипровци. Всяка година на 6-ти септември, датата на избухването на Чипровското въстание край основите на обителта над града се събират чипровчани и гостите на курбан. При хубаво време в планината опъват десетки чипровски килими , които създават невероятна атмосфера на събора.
Преди въстанието от 1688 година освен рударството основен поминък и двигател на местния стопански и духовен подем са ювелирните занаяти. От злато и сребро се правела финна църковна утвар, релефни обкови на книги и икони, мощехранителници, който често копирали църквата „Сан Марко” във Венеция. Произвеждали се и прочутите чипровски колани, павти, накити и най вече сервизи с чаши. Чипровските изделия се търсели и продавали не само в Османската империя, но и в цяла Европа.
При село Мартиново над Чипровци все още личат така наречените рупи. Това са древни рудници още от времето на римляните, които са доста майсторски издълбани. Без никакво укрепване, тогавашните роби или свободни професионални миньори са изровили проходи достатъчни, колкото човек превит почти на колене да копае, за да следва богатата на метали жила. В края на 17 век старите находища били вече на изчерпване, което след края на въстанието довело до срив на производството. Катаклизъмът след 1688-ма година завършил с екзодус и бежанска вълна, като българите католици се преселили в Трансилвания, Банат и Унгария. Малцина са завърналите се 50 години по-късно.
Тогава пустеещият район е заселен от торлаците. За ужас на османците, скоро те са оказали не по-малко опърничево население. Даже и комунистическата власт си е дала сметка за тяхното твърдоглавие, когато при насилствената колективизация в Балкана торлаците излизат на съпротива като горани. Торлаците от време „оно” се занимавали масово с животновъдство и с отглеждането на овцете. Добива на вълна благоприятствал установяването в Чипровци на килимарството, което се е превърнало в нова емблема на града. В съседна Сърбия, същите Чипровски килими се наричат Пиротски. Смята се, че изкуството на пиротските и чипровските килими е пренесено от Босна, където килимите се тъкат по същата гобленова техника. През ХIХ век тъкането на килими е осигурявало добри доходи на населението, тъй като те имали добър пазар в Османската империя, най вече като молитвени килимчета, но и като застелки за подове. За тънкостите на този трудоемък, но благодатен и красив занаят, разказва етнографската подредба в Екатеринината къща, наричана и къщата на килимарката. Освен с носии и предмети от местния торлашки бит, експозицията показва богато колекция от килими. Можете да научите имената и посланията на всяка шарка и орнамент от килимите. Има вертикален тъкачен стан, на който се везат и тепат килимите. В двора се отглежда и жива градина с растения, които се използват за багрене на преждите за тъкане.
Трябва да се подчертае нещо важно, че през цялото време на католическия разцвет в Чипровци е имало и православни христяни. Тяхната църква е била редом с катедралата „Санта Мария”. Ако се вярва на надписа „AD 1672 – Anno Domini” или 1672 година от Христа, изрязан над каменния праг на храма, църквата „Свето Възнесение Христово” е съществувала още тогава. На апсидата и на двата певника отвън са вградени каменни плочи с надписи,където се чете в две части: “В лето з.р.п.е.(1677 г.) Неделко Николовь синь..“ и „Петрь Михаиловь митрополить софиски владiка Даниль 1677“. Въпреки пристроения през 19-ти век обширен притвор на църквата в нея също се съзира готическо влияние, като вътрешните ниши с островърхи арки или външните конхи. Стените и част от иконостаса са изписани през 1869 година от уста Данил от Щип. Храмът „Св. Възнесение Христово“ е красив пример за приемствеността на българския дух и култура през различните епохи и въпреки различните християнски деноминации.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Мнозина днес казват, че в годините след промените в България от края на миналия век, Чипровският Балкан едва ли не е подивял. Но това не е така. Просто земята и гората си почиват от прекомерното човешко присъствие. Дори обратното, в последните години е обновено и трасирането на туристическите маршрути. Ако тръгнете от Гушовския манастир и следвате табелките на екопътеката „Деяница” за час и половина през есенно красивата букова гора по коритото на „Стара река” ще стигнете до местната природна забележителност Чипровския водопад. Преди водопада е доста стръмно и трябва да сте подготвени за изкачването, но гледката към високото 18 метра падало е запомняща се.
В Чипровци има достатъчно спретнати и модерни къщи за гости, но ако случайно решите, че трябва да продължите към посока Белоградчик, ще преминете през село Превала. В почти алпийския пейзаж си заслужава да разгледате ландшафтният парк „Широка планина“. Той привлича туристи дори от чужбина. Има три трасета пешеходно, за конен туризъм и за офроуд. Между върховете Типчен и Вълчанска чука се крие поредица от причудливи канари, които са дял от много по-известните феномени на Белоградчишките скали. Но това място тепърва ще бъде открито за масовите любители на природата. Така че ако искате да изпреварите тази вълна посетете парка преди останалите туристи.
Вече се убедихте, защо името на Чипровския край идва от думата Кипровец, то значи – красив, китен, накипрен. Такъв е този край в лоното на Северозападния Балкан, надарен е не само от природата, но и от хората. Именно те саизградили крепостите на българщината като Лопушанския и Чипровския манастир, те са сътворили плетениците на чипровските накити и пъстротата на чипровските килими. Край, в който винаги сте добре дошли, в който естествено съжителстват съвремие, упорито трудолюбие и фолклорна магия. Не вярвайте на онези, които ще ви кажат, че Чипровци е на краят на България. Не. Това не е вярно. От тук започва България.