Във Видин можете да се окажете по няколко причини – по работа, да посетите близки и приятели, да преминете транзит на път за Дунав мост и Румъния, да ви се е препило спешно от прословутата местна гъмза или просто като туристи. Каквото и да ви води тук, възползвайте се и разгледайте този прекрасен град. Ще ви отведем до брега на Дунава. Там където реката и живота се обръщат и смесват посоките, където замъкът Баба Вида и съвременният Видин напълно в съзвучие на своя девиз стоят на вечна стража. В стария Бдин славното минало никога не повяхва, а бъдното на Видин винаги се носи по синия, бял Дунав. Тръгваме вдъхновени от девиза на един местен блогър – „пътувам значи съществувам”
ПЪТЯ
В този най-северозападен областен град на България също можете да стигнете по няколко начина. С кола, с влак или по Дунав. Някога е бил достъпен и със самолет, но летище Иново днес е затворено. Длъжни сме да поясним, че по времето на „зрелия социализъм” България беше осеяна от регионални летища, в които превоза на пътници беше само съпътстваща дейност. Основно полетите бяха предназначени за износ за земеделска продукция, познайте в коя посока. А повярвайте целият видински регион произвеждаше много зеленчуци, плодове, цигари, вино и всички те отиваха на изток. Пистата на видинското летище все още е използваема за чартърни полети. На полосата днес се организират състезанияя, а видинчани не спират да мечтаят, че аеропортът все някога ще възкръсне.
Понеже заговорихме за посоки, най-интересното за гостите на града е, че първоначално трудно се ориентират в местните посоки. Българите сме свикнали, че когато застанем на брега на Дунав север винаги е към Румъния а реката тече от запад на изток. Но във Видин Румъния е на изток, а Дунав тече от север на юг. Посоките бързо се наместват и се свиква след като координирате възприятията си със слънцето. За някои това първоначално носи дискомфорт, но за повечето хора е забавно.
Изпитан начин да пристигнете във Видин е с влак. Разстоянието от София няма и 300 километра. Със скоростите на БДЖ се изминава за над 5 часа. Северозападът винаги се е славел с изобилните си благини, затова в купонните времена софиянци наричали пристигащите композици от Видин – „мазният влак”. В кошнички, чанти и дамаджани в столицата пристигали все вкусни неща. Претъпкан от пасажери особено по празниците, влакът винаги е превозвал пъстра, невероятна смесица от правостоящи и седящи, заможни и бедни, видни и простовати, обичайни селяни, ученици и студенти от северозапада. Наблъскани във вагоните, инцидентно струпани за по 4-5 часа, всеки пътува и контактува с околните, чрез своите истории и грижи. Особено в легендарния нощен влак, който днес вече го няма в разписанията, най-обичайната лична драма беше след Мездра, подпийнали граждани и другари вместо във Варна да се събудят на сутринта във Видин. Множеството винаги се изсипва на последната крайна гара. Тръгваш по перона край глухия коловоз. Пристигащите забързано се разотиват, като в песента на „ФСБ” – „И срещата ни бе безцелна-излишен миг в банален влак.Това е гарата Разделна. Дано те срещна утре пак”. Пътническата гара във Видин днес е паметник на културата. Първоначално, преди век, за гара е служел стар хотел край пристана. Новата гара е построена през 1929 година върху засипано блато. За да не потъне градежа под темелите са набити насмолени дървени пилони. Първият ферибот за влакове към Калафат в Румъния, тоест като продължение на же-пе линията е направен от германците през пролетта на 1941-ва година.
ВИДИНСКИЯ МОСТ
В края на миналия век, разрушените сръбските мостове над Дунав оголиха острата нужда от нови мостове над реката в българо-румънската част. Европа даваше пари, но по ориенталски двете страни дълго се пазариха, къде да мине връзката. Румънците искаха, това да стане по на изток, а българите, колкото е възможно по – на запад. Когато ниските води на реката оголиха пред замъка Баба Вида дървените основи на стар дървен мост построен от еничара Осман Пазвантоглу и изгорен от влашкия Ангел войвода зевзеците от Лом до Видин се шегуваха, че новият мост видимо ще мине под водата. После се оказа, че последноото не е шега, защото има и планове за тунели под Дунав вместо за мостове. Експертите песимисти дълго оспорваха, защо да се прави мост при Видин след като няма хубав път до там. Скептиците опонирахa, защо да се прави по-добър път щом няма мост над реката. След дълги перипетии мост вече има. Бавно и мъчително за всички участници в движението строят новия път до Видин. Никой не знае колко вода ще изтече по Дунав, докато отрежат лентичката за откриването на разширения скоростен път. За Видин може да се премине с лека кола по сравнително добре поддържаното шосе през Петрохан. По-дълъг е маршрута през Искърското дефиле или през Ботевград и Мездра. Дали заради незавършеността на строежа или заради наличието на две измервателни точки – град Видин и моста над града докато пътувате на там указателните табелки ту ви приближават, ту ви отдалечават от целта с десетина километра. Това не бива да ви отчайва, карайте напред! Видин си е там на мястото. Ако сте привърженик на още по-екстремното пътуване с кола можете да стигнете и по паневропейски коридор № 7. Трасето трябва да върви по цялото протежение на Дунав, но на българския бряг паневропейските стандарти са само в зачатие.
ЗАМЪКА БАБА ВИДА
Най-красивият и прятен начин да стигнете до Видин е по вода. Високобюджетните туристи могат да си го позволят с крузните кораби. Луксозните плаващи хотели не са български. Записванията за тези екскурзии са предварителни и плаването е към европейските дунавски столици. Заради замъка Баба Вида всички круизни кораби обикновено спират във Видин. Международните туристи слизат и с интерес разглеждат единствения оцелял български средновековен замък. Ако искате вярвайте, но като турист във Видин през 19-ти век за да разгледа града от параход е слязъл и самият приказен гений Ханс Кристиян Андерсен. Отзивите му за посрещането са много топли и Андерсен, който възторжено описва целия български бряг, отбелязва, че тук се е сбогувал с България. Уви през 21-ви век на всички ни липсват старите ракети на подводни криле, които при соца пореха водите от Русе до Видин. Плаването по реката тогава не се измерваше в километри и часове, а в изпитите бири. При умерен капацитет на пасажера и фабианско любуване над променящият се пейзаж след 3-4 бири се акостираше до желаното пристанище. Днес като компенсация на липсващия пасажерски каботаж можете да седнете в заведенията – корабчета по кея на крайдунавския парк, да си поръчате по нещо и да се насладите на залеза.
През вековете идвайки по реката всички звани и незвани гости са били посрещани и изпращани от знаковата крепост на Видин, която днес заради замъка всички наричат Баба Вида. Спекулират че гръцкото име на Дунава – Истрос идва от тракийския корен струя за нещо, което тече. Докато днешното име Дунав е производно от индоевропейски корен „Дану” за река. От същото „Дану-Дону” извеждат и първото име на селището „Дунония”. После римляните го преправили на Бонония. Накрая българите заради важното му постово разположение го обърнали на Бдин, от корена бдя. Днешното име Видин идва и от Вида, топоним и лично име разпространен не само в България, но и сред други европейски краища свързани със славяните.
Във времената, когато Хабсбургската империя воювала с Османската за надмощие по Дунав във Виена били убедени, че който владее Видин би управлявал не само Сърбия, но и ще държи голяма част от България, но и би се разхождал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобна и кратка връзка през „Трансилвания“. През 1878 година чехът проф. Константин Иречек пише, че от военно-стратегическо гледище Видин има прекрасно местоположение, тъй като лежи между води и блата, почти на издигнат сух остров с формата на полукръг.
ДУНАВСКИЯ КАНАЛ
За да изглеждал като остров през средновековието, а може би още и през античността, градът е бил отделен от сушата със специален канал. През 1718 година, укрепвайки стария град в непревзeмаема крепост, големият османски архитект Мустафа Ага подновява и за последно укрепва канала. Ако погледнете Видин от птичи поглед се вижда трасето на старото съоръжение и крепостната стена. Представлява голям зелен полукръгъл пояс, опрян на реката. Тази полуелипса дели стара градска част „Калето” от новите квартали. Каналът е бил с дължина 1800 метра и широк 18 метра. Пълнел се е с дунавска вода. Дъното на рова е било наклонено и изравнено с дъното на реката. Така водата непрекъснато се е оттичала. При централната Стамбол капия, където е било и пристанището на военната Дунавска флота, дъното на канала е било застлано с каменни плочки. От към сушата крепостта имала четири врати – капии, които и днес са запазени. Пред вратите е имало подвижни мостове, които след залез слънце са вдигани. Крепостните врати носели имената на посоките, към които водят или на важните сгради край портите. От Стамбол капия се поемало за столицата Цариград. Другите врати са Пазар капия, Еничар капия заради близката казарма и Флорентин капия водеща по реката към едноименното село.
След 1946 година вместо да реставрират тази единствена оцеляла българска средновековна крепост, новите комунистически господари на града решават по хигиенни съображения да заринат канала. Със сигурнаст ако каналът не съществуваше, тогава по сталински щяха да решат да го прокопаят. Това с хигиената не излезнало много сполучливо. След като изразходвали милиони, за да затрупат съоръжението, управниците сами взривили еко-бомба. Всичките отходни води, които дотогава се отнасяли от дунавската вода, започнали да заливат околностите. Нивите били заблатени, над града надвиснали маларичните комари. Последвало наливане на нови милиони за изграждането на отводнителни канали и помпени станции. Накрая през 1961-ва година трасето на бившият канал е превърнато в градска градина.
ЗА ЗАМЪКА БАБА ВИДА
Добре, че градската управа не решила да зарине и Дунава. Откъм реката крепостта имала два реда стени. Там е оцеляла и цитаделата на града, замъка Баба Вида. За последно замъкът е преустроен по френската – вобанова система в края на 17-ти и началото на 18-ти век. Дори и тогава е запазен крепостния ров от към сушата и двата реда защитни стени на правоъгълния дворец. За да го превърнат в устойчив артилерийски форт с добра видимост за стрелба, към реката е засипан двора на замъка. Разрушени са четири от общо седемте кули. Разрушена била и вътрешната крепостна църква. През Средновековието дори противникът да завземел входната кула при подвижния мост, отбраната можела да продължи. Твърди се, че замъкът никога не е превземан със сила. Дори след 8 месечна обсада, Василий втори Българоубиец влиза зад стените с подкуп. Страцимировата кула и Войнишката са високи 16 метра и са от десети век, тоест от Първото българско царство. Освен за жилищни помещения, четирите етажа на кулите са имали стопански функции. Съхранявали са жито и военни материали. Днес в двора на замъка и в прилежащите помещения има експозиции и различни атракции, свързани с историята на крепостта.
Ако застанете в приятния околен парк край западната стена, където са оцелелите средновековни кули с просто око се вижда как равномерно са надзидани старите, каменни зъбери, за да възвисят над тях тухлени бруствери. Има и интересна вградена декоративна зидария в едната кула, която изобразява вечното движещо се слънчево колело. Подобна украса беше открита при реставрацията на Самуиловата крепост в Охрид. Тогава един виден македонски археолог побърза да обяви този знак за звездата на Вергина.
ЛЕГЕНДАТА И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
При крепостта Баба Вида не може да не ви разкажат легендата за трите дъщери на знатен болярин – Вида, Кула и Гъмза. След смъртта на властника всяка щерка получила част от бащините земи и вдигнала свой град. Вида направила Видин, Кула – Кула, Гъмза – Гъмзиград, който е наблизо в съседна Сърбия. Вида била най-старата и първа успяла да вдигне крепост, в която доживяла последните си дни. Народът започнал да я нарича баба Вида. Легендата я има и във версиията за двама сина и две дъщери, съответно синовете били Гъмзо и Коста, от които тръгнали – Гъмзиград и Костолец. Тези градове някога също влизали във Видинското царство.
Но преди да говорим за това царство, не може да не отбележим, че крепостта е любим натурален декор за всякакви телевизионни и филмови продукции. Първо тук, в двуезична версия, през 1935 година снимат немски и френски продуценти. Историческата лента се казва „Михаил Строгов” и е по едноименния роман на Жул Верн. Събитието остава дълга следа в местната памет. В масовките за суперпродукцията участват 3500 войници от Врачанския, Ломския и Видинския полк. Местните джиги и конете им са наети за каскадьори. Циганите в района са преоблечени в ролята на татари. Заснетият материал веднага е пращан със самолет в Германия за проявяване и е връщан за преглед. Премиерата на филма минала с пълен успех и дружно армейско ура през 1937 година по време на големите български военни маневри в Попово. В Баба Вида Анджей Вайда е снимал сцени от своя филм „Пепелища”. Тук Би Би Си снима и документалната драма с възстановки за Атила. Няма да ни стигне времето, за да изброим и всички български филми снимани в крепостта и замъка.
МОСТА „НОВА ЕВРОПА”
Ако се любувате на Дунава от стената на Баба Вида ще видите, че това, което коренно променя вековният пейзаж в района са белите ванти, пилоните и линията на моста над реката между България и Румъния. Съоръжението носи обнадеждаващото име „Нова Европа”. Това е един от най-модерните мостове над реката. Дълъг е 7 километра. Над водата минават два километра от съоръжението. Освен платната за автотрафик, по „Нова Европа” преминава и железопътна връзка. Има дори и лента, ако желаете да вървите пеша или да пресечете с колело. Трябва да внимавате, ако просто искате да го разгледате като минете с кола. Имайте предвид, че откъм българската страна няма граничен пункт и неусетно се озовавате на румънската страна. До там няма къде да се обърне. За да се върнете ще трябва да си платите таксите за преминаване, които не са високи, но на влизане от Румъния се плаща с леи или с евро. Щом сте минали отвъд можете да хвърлите едно око към българския бряг и от Калафат. Мостът се управлява от специална сграда на българския бряг и представлява истински жив организъм. Под платното има трапецовидна носеща конструкция, която е като тунел. Вътре е изпълнено с различни датчици и комуникации, които следят в реално време всички параметри на съоръжението. Когато вали дъжд специалните винтови улеи, които успокояват вятъра да не люлее вантите, отвеждат водата настрани от металните въжета. Носещите пилони се издигат над Дунава на височина 50 метра. Мостът е построен за 6 години и е открит през 2013-та. Куриозно беше, че чуждестранната фирма изпълнител на съоръжението, доведе за строежа от Испания предимно български квалифицирани работници, които бяха потърсили препитание под чуждо небе. Мнозина от работниците се оказаха местни българи и вечер просто ходеха да домуват в родните си места.
Австро – унгарският географ и пътешественик Феликс Каниц, още през 1879 година, при посрещането във Видин на руския наместник в новоосвободена България княз Дондуков пророкува, че макар да е най-близо до Европа този български край е обречен на изолация. Като причина изтъква, че това периферно пространство е затворено от противостоянието между България и Сърбия и от Дунава, който разделя два езиково чужди брегове. Днес може да се каже, че мостът „Нова Европа” разсече кармата на видинската изолация. Колкото и да са скептични местните хора от северозапада и да недоволстват от бавните промени, дори те виждат, че мостът носи нов живот не само за града, но и за целия регион. Шаблонната представа за Видин като град изоставен в ъгъла на България вече е невярна.