От триадата на големите български ски курорти Пампорово в Родопите, Боровец в Рила и Банско в Пирин, Банско изпъква като целогодишно място за туризъм. Градът има богат култерен календар, а множеството спортни събития се редуват и съпътстват от фестивали, събори и артистични прояви през всички сезони на годината. Много от новите хотели в града предлагат и чудесни условия за СПА туризъм. Но преди всичко Банско е самобитен град с богато минало и традиции много преди да се утвърдят модерните зимни центрове.
Банско е и място с богат диалект, който радва българските гости и разширява тяхната езикова култура. Мнозина идват в града и заради добрата кухня и кулинарни преживявания. Но дойде ли зимата, всички се устремяват към лифта и пистите.
Пътя
До Банско се стига по три пътя. Най-често туристите с автомобил използват изкачването от Симитли в долината на Струма през Предела. Невероятно красив е пътят от Юндола, през Якоруда и Белица. От тук пристига и единствената оцеляла българска теснолинейна железопътна линия, която тръгва от Септември и Горно-тракийската низина. Събрани заедно двата пътя образуват едното от разклоненията на така наречения път на винарите, които от Македония някога карали вино към Тракия и Мизия. За идващите от юг по поречието на Места изкачването е кратко преди Добринище в пролома Момина клисура.
Банско винаги е пазел Мехомия и Разложкото поле където се срещат склоновете на Рила, Пирин и Родопите. Надморската височина тук е над 920 метра, което гарантира снежни зими, прохладно лято и здравословен климат със Средиземноморско влияние.
История
Според романтичното предание името на Банско идвало от някои си бан Банко, който самоотвержено се бранел срещу османците. А за да отвлече нападателите от своята обсадената крепост дъщерята на бана Тодорка направила смело излизане извън защитните стени и завоевателите я преследвали чак до връх Тодорка. Истината за древното и средновековното минало на Банско е скрита под руините на така нареченото селище Ситан Кале, което е споменато от византийския историк Георгий Кедрин още през 11-ти век като „забележителен град”. Заедно с тракийското Старото градище, Ситан кале стърчи на един от пиринските ридове над града встарани от река Глазне. Изглежда районът контролиращ пътя от Струма към Тракия и Родопите е бил силно укрепен защото твърдини е имало и в местността Юлен и във все още проучваният от археолозите „Безименен град” намиращ се в посока на Добринище.
Езиково името на Банско е лесно да се свърже с наличието на минералните извори в близките Добринище, Елешница и село Баня. Археолозите твърдят, че край Ситан кале също е имало римски терми. Ромеите имали минерални терми и в село Баня. Най-горещият извор там Благата вода все още блика с температура от 58 градуса. После върху римската баня турската фамилия Муртаза, като себап-благодеяние издига така наречената Муратина баня. Самото име Банско за първи път е вписано през 1570 година в данъчните тефтери на османците. Но преди да стане значиимо селище, Банско е било разпръснато на няколко махали, заселени в подножието на планината и в най-горната част на котловинното поле.
В самото селище турци не живеели, но църквицата на християните била малка и извън града. Затова в началото на 19-ти век богатите банскалии, които търгували в странство поискали същода си имат църква, голяма като тези в другите страни, където ходели. Освен това икали да е на видно място в центъра на селището. Но според османския обичай, църква можело да се вдигне само на място където преди това е имало църковен храм. Затова стария кмет дядо Лазко Герман тайно заровили в неговата бахча в центъра на селото икона и църковна утвар. После светите знаци били открити уж случайно след като пророчески се присънили на окумуш-обиграна стара баба. Както си и редно по тия географски ширини българите платили където трябва рушвет и солунския валия им издействал султанско ираде за градежа.
270 фамилии дарили имоти, пари, материали и труд за вдигането на храма. Турците разрешили църквата да е малка, но банскали искали внушителен божий дом. Затова първо вдигнали зида на църковния двор, за да не се вижда, какво се прави вътре. При изкопаването на основите значително разширили трикорабната базилика, което видимо раздразнило властта. А когато дядо Лазко измолил от неврокопския бей на заем и 300 000 гроша за довършване на строежа, това му струвало главата. Турците поискали да се събори новия храм, но се стъписали, когато видели, че по заръка на дядо Лазко майсторите били издялали над главния вход до храмовата икона на „Света Троица” и мюсюлмански полумесец. През 1835 година „Света Троица” е осветена.
Внушителните размери 44 метра дължина, 24 метра ширина и 20 метра височина вътре, отвън са умело прикрити под здраво зиданите камени стени. Те контрастират на вътрешното изящество. Вътрешната архитектоника се носи от 12 финно измазани дървени колони символизиращи 12-те апостоли. Бароковият интериор е с подчертани овали над които дървеният таван наподобява звездно небе. Направен е от майстор Велян Огнев. Негово дело е колонадата и иконостасната дърворезба. Иконите са рисувани от майсторите в банската школа, като представителите са фамилията Молерови, Димитър Сирлещов и други.
20 години по-късно е вдигната 30 метровата камбанария, в нея местният майстор Тодор хаджи Радонов е поставил свой оригинален часовник, който все още върви и сочи времето. В църковния двор е издигнат и параклис на Свети Паисий Хиленрадски. Банскалии са категорични, че създателят на История Славяно-болагрская, който е канонизиран и е патрон на българските историци е роден именно тук в полите на Пирин. На мястото където се твърди, че е била родната къща на хилендарския монах днес е издигнат мемориален център. Вътре има точно копие на килията на Паисий от Атонския манастир, където е написан манифеста на българското възраждане. Цялата експозиция разказва за живота, делото и фамилията на Пасий. (При някои от преходите ще снимате и соц паметника на Пасий, който е на малкото площадче над градския център. )
На гърба на църковния двор е къщата на Бениния род. В сградата с големия двор е имало килийно училище и е преподавал първия учител в Банско поп Петър Бенин. Неговият син Никола Бенин е големият възрожденски просветител и духовник Неофит Рилски. Като младеж той избягал от дома си в Рилския манастир, за да учи иконопис. Но накрая се замонашил, по примера на своя дядо, който някога бил игумен в обителта. Днес в къщата има етнографска експозиция и голяма документална сбирка посветена на делото на създателя на новобългарската просвета и книжовно дело. Дядо Неофит е бил истинска възрожденска, многанадарена личност. Той е писател, преводач, автор на различни учебници. Чрез въвеждането на взаимоучителната метода създава светското образование в България още преди Освобождението. Сред неговите ученици и приятели са творци като Захари Зограф и Димитър Молеров.
Известни къщи и любопитни факти за тях
Близо до черквата „Св. Троица“ е най-старата сграда в Банско, строена през 1749 година. Едноетажната постройка е запазена в автентичния си вид и първоначално е приютявала метоха към Хилендарския манастир, но по-късно преминава към Рилския манастир. Бившият метох е превърнат в галерия на Банската иконописна школа основана от Тома Вишанов. Понеже Тома е първият модерен българин учил живопис още в края на 18-ти век във Виена е наречен Молера. Нарицанието е производно от немската дума за художник – Малер. Ако някои се съмнява в дарбата на Тома Вишанов и неговите наследници – синът Димитър и внуците Симеон и Георги, винаги може да отиде до Рилския манастир, за да види уникалните им стенописи. За съжаление поради каноничното ортодоксално търсене никой не продължава бароковия самобитен стил на стария Тома Вишанов. Освен иконописите на Молерови, изложбата показва икони, излезли под четките на останалите бански зографи, някои от които са и даровити дърворезбари.
През 18-ти век е построена изключително представителната Велянова къща. Неизвестно е, кои са били нейните майстори и как, и защо са вградили в нея неразгадания и до днес български средновековен знак с ипсилона и двете хастии. Фактът, че знакът е зазидан обърнат, предполага, че по това време вече не са познавали неговото изначално значение, а може и просто да са го взели от някакъв по-стар градеж. Къщата е изцяло променена, когато банскалии я подаряват на майстор Велян Огнев, като част от платата му за работата в храма „Света Троица”. Той я преустройва от типичната банска каменна къща крепост със скривалища за хора и животни в удобно жилище, дори с вътрешна тоалетна. Но най-голямата промяна били стенописите отвън и отвътре, в стила алафранга, дело на самия Огнев. Пейзажите са част от тази барокова мода проникнала и в българските земи, като във Веляновата къща можете да се насладите на уникалния изглед на имперската столица – Цариград. Резбования таван също е изработен от ръцете на сръчния майстор.
Всичко, което до тук ви разказахме за Банско, можете да видите по-подробно и да научите в Радоновата къща, където е показана местната богата етнографска и историческа експозиция. Периодът, който е показан свършва с 1912 г. , когато градът е освободен от сборната чета на плеядата войводи на ВМОРО Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и поета Пейо Яворов. В храма „Света Троица” Яворов поздравява банскалии с думите – „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“. (Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата „Света Троица“, където е бюст паметника на Яворов.) По същото време над 130 доброволци от Банско вече са заминали да се сражават за свободата в редовете на Македоно-одринското опълчение.
В самия център на града е Вапцаровата къща, която определено има вид на крепост. Тя някога е била бояджийница за вълнени прежди. Бащата на известния комита Йонко Вапцаров и дядо на поета Никола Вапцаров се нанася по-късно в къщата и рода им Проданичини взимат името на старата вапцарница. По бащина линия поетът Никола Вапцаров е от биткаджийски род. Негов прадядо е хаджи Продан, който бяга от Охрид и се укрива в Банско след като е убил трима турци. Другарувал е дори с големия гръцки поет и революционер Ригас Велестинлис. Откъм майчина линия, поетът е син на Елена Везьова. Тя е протестантка и със съдействието на американската мисионерка мис Стоун учи в американския евангелистки пансион в Самоков. Става учителка в Банско и се жени за Иван или на галено Йонко Вапцаров. Семейството има добри отношения с двореца и цар Фердинанд. Затова през 1917 година на път за Солунския фронт монархът не се срамува да покани германският кайзер Вилхем Втори да преспи в дома на Вапцарови. Връзката на Йонко Вапцаров с царското семейство продължава и при цар Борис III. Тя помага на Никола да го приемат във Военноморското училище. …. Но ще спрем до тук, защото както е запитал поета – „Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?” ….. Просто Банско е родното място на този голям и разнопосочен български род, а отговорът на въпроса е някъде тук.